изпратен от на 30.08.2017 в категория Мръсни

Представям ви творбата, родена от изкривения ми и болен мозък. Ако скуката ви е налегнала, ако сте изпаднали в меланхолия и бирата ви е на привършване, надявам се тази лигня да ви разведри и прочисти съзнанието ви от мисли за самоубийство (авторът не поема отговорност за самоубийства, извършени след прочитането на разказа - бел.ред.)
Настанете се удобно, уверете се че никой няма да ви безпокои в близките 10тина минути, и се пригответе за пътешествие извън границите на нормалното, моралното, етиката, разумното, логичното и т.н.
"Името ми е Де. Роден съм в място, с много история и интересна архитектура, а именно - Чернобил. От третата сричка на името на родното ми място идва и
фамилията ми - Бил. От там и пълното ми име - Де Бил. След като навърших една година, със семейството ми се преместихме в тихото селце Мъдево, окръг Намайнатси. И тук започва моята тъжна история.
Когато навърших 14, за рождения ми ден родителите ми решиха да ми вземат кученце. Отидохме в близкия приют за животни и веднага като го видях направо се влюбих. Човека каза, че е порода Крокозавър, и когато кучето се излюпило, майка му го изритала от гнездото. Аз никога няма да постъпя така с това бедно и изоставено същество. А то...беше такова милинко, любвеобвилно и игриво...и с някакво странно гей-излъчване... за това реших да го кръстя Мирко (всякаква прилика с действителни лица, подчертавам Миро от Каризма, е напълно случайна - бел.ред.). Много си обичах Мирко. Той беше най-добрия ми приятел. Няма да забравя, как след поредната ми изповед при него, защото той беше много добър слушател, си блъскаше главичката в решетката на клетката, само и само да ме разведри. Хранехме го предимно с кучешка храна, демек кучета, но по принцип Мирко си беше чист вегетарианец, защото не можеше да хване нищо. Обичаше да яде много костенурки, охлюви, разни по-големи насекоми.
И тук историята става трагична. Дядо беше хванал някаква кокошка от съседното село, и каза бързо да я готвим и изяждаме, че някакви хора щели да дойдат да търсят някакви доказателства, и други пенсионерски паранои. Но ние вече бяхме закусили с поредното конско месо и решихме да дадем птицата на Мирко - той и без това имаше рожден ден. След като изяде кокошката, Мирко започна да се държи по-странно от обикновено. В последсвие се оказа, че се е разболял от птичи грип - умря му патката. Заведохме го на лекар, и казаха че трябва да се ампутира левия крак. Операцията мина добре, само дето се оказа, че лекарите са отрязали десния, и се наложило да го оперират пак. След което, раната се инфектирала и се наложи да приспим Мирко, с брадва, за да не се мъчи. Дойде човека от Комисията за приспиване на животни. Всичко започна добре... но накрая имаше малко усложнения покрай задачата. Не че, брадвата беше тъпа, тя наистина си беше тъпа, но и човека беше пиян като книга, кьорав, че и с едно око, и докато успее да уцели главата на бедния Мирко, го лиши и от едната му ръка. Аз не можах да гледам повече... стана ми много криво, и реших да сложа край на живота си. Изтичах в къщата, взех кухненския нож, понеже бръснарските ни ножчета бяха свършили, щото дъртата си мисли, че като си обръсне краката и мустаците, ставала за нещо. Отидох аз в банята, и започнах да си режа вените. Първия път се стреснах, изтървах ножа и си отрязах 2 пръста на левия крак. Сега там имам само 6 пръста. Та... продължих да се режа. Тъкмо започнах, обаче някой ме стрестна, и си отрязох ръката от лакътя. Бързо изтичах в гаража и запалих мотора на дядо. Миризмата на изгоряло и останките от мотора все още обитават гаража. Дядо ме видя, и започна да ме бие с бастуна си. След като го счупи в глава ми, ми взе отрязана ръка, аз щото си я сложих в торбичка, и ме преби с нея.
Събудих се в спешното, където някакъв човек със синя униформа, вероятно лекар, ми се празнеше на веждите. Преди да припадна отново, видях табелката с името му - Чистач. Доста странно име, сигурно е чужденец. Една година по-късно, след като хората от клиниката за душевно болни казаха че вече съм добре,
семейството ми реши да ме зарадва за добре дошъл. Пребирам се у нас и какво да видя - кученце! Какъв щастлив ден... но не за дълго. Защото то като ме видя избяга. Обръщам се към вас, добри хора - да върнете радостта и щастието в живота ми. Пуснахме тази обява и във весника - Изгубено куче. Лилаво на цвят, със зелена пяна около устата. 5 крака, едното от копитата не е подковано,единия му рог е счупен. Отговаря на името Груйо. Който го намери, нека се обърне към директора на психиатрията.

Още от категориятаКатегории

изпратен от на 07.12.2013 в категория Мръсни

На обратен му писнало все да остава незадоволен от партньорите си и решил да се мине в хетеросексулната зона. Отишъл в един бар, да удави мъката си. Седнал унил и един по-възрастен човек, който седял до... прочети »

изпратен от на 31.12.2013 в категория Мръсни

На автобусна спирка стоят две лесбийки. Покрай тях минава красива млада девойка. Двете за малко да си строшат вратовете, докато гледат след нея. Едната даже ченето и увиснало.
- Затвори си устата, ма! Тя вече отмина! - тупа я по рамото другата.
- Ама немоха, надхърфил ми се е ессиха....

изпратен от на 08.05.2012 в категория Мръсни

- Доктере, имам много малък пенис. Има ли нещо, което да може да ми помогне?
- Да. Едно Ферари с цвят червен...

Още от категорията
Голям смях!
Създаден от HQWebS.net