изпратен от на 30.08.2017 в категория Мръсни

Представям ви творбата, родена от изкривения ми и болен мозък. Ако скуката ви е налегнала, ако сте изпаднали в меланхолия и бирата ви е на привършване, надявам се тази лигня да ви разведри и прочисти съзнанието ви от мисли за самоубийство (авторът не поема отговорност за самоубийства, извършени след прочитането на разказа - бел.ред.)
Настанете се удобно, уверете се че никой няма да ви безпокои в близките 10тина минути, и се пригответе за пътешествие извън границите на нормалното, моралното, етиката, разумното, логичното и т.н.
"Името ми е Де. Роден съм в място, с много история и интересна архитектура, а именно - Чернобил. От третата сричка на името на родното ми място идва и
фамилията ми - Бил. От там и пълното ми име - Де Бил. След като навърших една година, със семейството ми се преместихме в тихото селце Мъдево, окръг Намайнатси. И тук започва моята тъжна история.
Когато навърших 14, за рождения ми ден родителите ми решиха да ми вземат кученце. Отидохме в близкия приют за животни и веднага като го видях направо се влюбих. Човека каза, че е порода Крокозавър, и когато кучето се излюпило, майка му го изритала от гнездото. Аз никога няма да постъпя така с това бедно и изоставено същество. А то...беше такова милинко, любвеобвилно и игриво...и с някакво странно гей-излъчване... за това реших да го кръстя Мирко (всякаква прилика с действителни лица, подчертавам Миро от Каризма, е напълно случайна - бел.ред.). Много си обичах Мирко. Той беше най-добрия ми приятел. Няма да забравя, как след поредната ми изповед при него, защото той беше много добър слушател, си блъскаше главичката в решетката на клетката, само и само да ме разведри. Хранехме го предимно с кучешка храна, демек кучета, но по принцип Мирко си беше чист вегетарианец, защото не можеше да хване нищо. Обичаше да яде много костенурки, охлюви, разни по-големи насекоми.
И тук историята става трагична. Дядо беше хванал някаква кокошка от съседното село, и каза бързо да я готвим и изяждаме, че някакви хора щели да дойдат да търсят някакви доказателства, и други пенсионерски паранои. Но ние вече бяхме закусили с поредното конско месо и решихме да дадем птицата на Мирко - той и без това имаше рожден ден. След като изяде кокошката, Мирко започна да се държи по-странно от обикновено. В последсвие се оказа, че се е разболял от птичи грип - умря му патката. Заведохме го на лекар, и казаха че трябва да се ампутира левия крак. Операцията мина добре, само дето се оказа, че лекарите са отрязали десния, и се наложило да го оперират пак. След което, раната се инфектирала и се наложи да приспим Мирко, с брадва, за да не се мъчи. Дойде човека от Комисията за приспиване на животни. Всичко започна добре... но накрая имаше малко усложнения покрай задачата. Не че, брадвата беше тъпа, тя наистина си беше тъпа, но и човека беше пиян като книга, кьорав, че и с едно око, и докато успее да уцели главата на бедния Мирко, го лиши и от едната му ръка. Аз не можах да гледам повече... стана ми много криво, и реших да сложа край на живота си. Изтичах в къщата, взех кухненския нож, понеже бръснарските ни ножчета бяха свършили, щото дъртата си мисли, че като си обръсне краката и мустаците, ставала за нещо. Отидох аз в банята, и започнах да си режа вените. Първия път се стреснах, изтървах ножа и си отрязах 2 пръста на левия крак. Сега там имам само 6 пръста. Та... продължих да се режа. Тъкмо започнах, обаче някой ме стрестна, и си отрязох ръката от лакътя. Бързо изтичах в гаража и запалих мотора на дядо. Миризмата на изгоряло и останките от мотора все още обитават гаража. Дядо ме видя, и започна да ме бие с бастуна си. След като го счупи в глава ми, ми взе отрязана ръка, аз щото си я сложих в торбичка, и ме преби с нея.
Събудих се в спешното, където някакъв човек със синя униформа, вероятно лекар, ми се празнеше на веждите. Преди да припадна отново, видях табелката с името му - Чистач. Доста странно име, сигурно е чужденец. Една година по-късно, след като хората от клиниката за душевно болни казаха че вече съм добре,
семейството ми реши да ме зарадва за добре дошъл. Пребирам се у нас и какво да видя - кученце! Какъв щастлив ден... но не за дълго. Защото то като ме видя избяга. Обръщам се към вас, добри хора - да върнете радостта и щастието в живота ми. Пуснахме тази обява и във весника - Изгубено куче. Лилаво на цвят, със зелена пяна около устата. 5 крака, едното от копитата не е подковано,единия му рог е счупен. Отговаря на името Груйо. Който го намери, нека се обърне към директора на психиатрията.

Още от категориятаКатегории

изпратен от на 13.03.2009 в категория Мръсни

На една слънчева поляна в гората растели две маргаритки на около две педи растояние една от друга.
- Обичаш ли ме?
- Много! А ти мен?
- И аз много те обичам!
- Еееех кога ще дойтат тия пчелички бе!??

изпратен от на 08.05.2008 в категория Мръсни

- Защо мъжете повече харесват жените с дълги крака?
- По време на секс могат по-силно да прегръщат с тях!

изпратен от на 16.11.2013 в категория Мръсни

Двама приятели геймъри отиват на кино да гледат "Пришълецът". В една от сцените извънземното се опитва да изяде главната героиня. Уплашени от гледката геймърите скачат от столовете си, викайки "Сейвни са ма, сейвни са ма"

Още от категорията
Голям смях!
Създаден от HQWebS.net