изпратен от на 23.10.2013 в категория Семейни

Червената шапчица, А. и Б. Стругацки
- Е, така нещата ще тръгнат по-бързо, - каза Редхът. - Гала! - изкрещя той към кухнята. - Дълго ли още ще ни мориш от глад?… Заради тебе се старае, - обясни той по-тихо на Хънстман. Сто процента, сега приготвя любимите ти питчици, с мидички, отдавна ги пази тя, видях я… А как са работите в Забранената Гора? Нещо новичко? Казват, сега там всички пътечки и храстчета са ви означени, автоматчета, дето им ги пробутваш, щъкат ли щъкат, ама полза - никаква…
Хънтсман се хвана да разправя за неразбориите с фактурите и докато говореше, до него неусетно приседнаха Шапчицата и Вълка. Шапчицата постоя, после сложи на масата бледите си ръчички и изведнъж, със съвършено детско движение, но без да променя застиналата маска на неподправен ужас на лицето си, се облегна на рамото на Вълка. Той не помръдна. Устата му, с бездънното гърло зад нея си стоеше все така отворена, а зъбите и провесения език блестяха, отразявайки светлината на голата крушка над тях. Хънтсман, продължавайки да бъбри, си помисли, гледайки тези невероятни творения на Забранената Гора: "Господи, какво ОЩЕ?" Какво още трябва да се появи оттам, за да се освестим? Малко ли ни е ТОВА? …О, да, той знаеше, че е малко? Знаеше, че милиарди и милиарди не знаят нищо или нищо не искат да знаят, а ако узнаят, то ще се почудят десетина минути, ще се ужасят и… ще претръпнат. И всичко ще си бъде пак същото?
- Какво си ги зяпнал? - приглушено попита Редхът. - Не се безпокой, нещо няма да й направи. Не и сега. Навярно ще разказват приказката довечера, ама тя ще е като нова 15-20 минути след като свършат, и той също, и бабата - ти нея не я познаваш? И даже ще са по-здрави отпреди, нали това го доказаха миналата година…
- Да, знам, - отвърна Хънтсман и пресуши чашата си на един дъх.
Влезе Гала и остави на масата чинийка питки за него. После приседна и майчински привлече Шапчицата в скута си. Вълкът направи крачка напред и се сви в краката й, изолирайки я от търговеца. После близна леко Гала по глезена.
- Е, момчета, - каза възхитено Редхът, - сега вече веселбата ще потръгне!…

Още от категориятаКатегории

изпратен от на 11.02.2009 в категория Семейни

Много ергени мечтаят за красива, скромна, грижлива жена.
- Много женени мъже мечтаят за същото.

изпратен от на 10.10.2013 в категория Семейни

Един млад поп в далечно село имал много хубава попадия. Научил за това владиката и понеже бил мераклия си направил такава сметка : Попът и попъдията живеят в една малка стая до църквата , ако им ида на гости, попът от уважение ще спи отвън, пък аз ще спя с попадията в стаята . Отишъл владиката на гости , посрещнали го - яли, пили, говорили -дошло време да си лягат. Попът усетил мераците на владиката и рекъл на попадията:
-Дай ми твоята риза, пък ти иди да спиш в обора върху сеното.
Легнали си в тъмното върху козяка . По едно време владиката пуснал ръка, усетил ризата на попадията и продължил нагоре, докато не хванал попа за хуя - само казал 'Ах!' и продължил да го стиска чак до сутринта. На изпроводяк попът се обърнал към него и му казал: -Дядо владика, ако някога пак ти се прииска да си ги подържим , пак ела !

изпратен от на 28.02.2009 в категория Семейни

- Скъпи, как мислиш, добре ли изглеждам без сутиен? - пита една жена съпруга си.
- Да, съкровище! - отговаря съпругът, откъсвайки поглед от вестника. - Даже бръчките на лицето ти изчезват тогава...

Още от категорията
Голям смях!
Създаден от HQWebS.net