|
(178)
|
|
Адвокати
|
|
(99)
|
|
Бай Ганьо
|
|
(23)
|
|
Бизнесмени
|
|
(2999)
|
|
Бисери
|
|
(1288)
|
|
Блондинки
|
|
(457)
|
|
Борци
|
|
(170)
|
|
В ресторанта
|
|
(331)
|
|
Военни
|
|
(71)
|
|
Габровски
|
|
(274)
|
|
Гадории
|
|
(88)
|
|
Годеници
|
|
(120)
|
|
Деца
|
|
(686)
|
|
Други
|
|
(1402)
|
|
Животни
|
|
(1034)
|
|
Иванчо и Марийка
|
|
(62)
|
|
Индианци и Каубои
|
|
(50)
|
|
Канибали
|
|
(23)
|
|
Киркор и Гарабед
|
|
(44)
|
|
Коледа и
Нова година
|
|
(123)
|
|
Комунистически
|
|
(864)
|
|
Лекари
|
|
(51)
|
|
Ловци
|
|
(190)
|
|
Луди
|
|
(581)
|
|
Любими Герои
|
|
(36)
|
|
Мечо Пух
|
|
(57)
|
|
Митничари
|
|
(182)
|
|
Младоженци
|
|
(80)
|
|
Монаси
|
|
(10)
|
|
Морски
|
|
(2817)
|
|
Мръсни
|
|
(9)
|
|
Нане и Вуте
|
|
(27)
|
|
Овчари
|
|
(98)
|
|
Петка и Чапаев
|
|
(1260)
|
|
Пиянски
|
|
(159)
|
|
Подсъдими
|
|
(89)
|
|
Пожелания
|
|
(1101)
|
|
Политически
|
|
(353)
|
|
Полицаи
|
|
(62)
|
|
Поручик Ржевски
|
|
(792)
|
|
Програмисти
|
|
(282)
|
|
Проститутки
|
|
(1244)
|
|
Професионални
|
|
(354)
|
|
Радио Ереван
|
|
(4886)
|
|
Разни
|
|
(85)
|
|
Расистки
|
|
(49)
|
|
Рибари
|
|
(2276)
|
|
Семейни
|
|
(26)
|
|
Слаботелесни
|
|
(588)
|
|
Спортни
|
|
(514)
|
|
Студентски
|
|
(251)
|
|
Тъпизми
|
|
(198)
|
|
Тъщи
|
|
(393)
|
|
Ученически
|
|
(108)
|
|
Цигани
|
|
(50)
|
|
Червената шапчица
|
|
(1058)
|
|
Черен хумор
|
|
(185)
|
|
Чукчи
|
|
(27)
|
|
Шерлок Хоумс
|
|
(213)
|
|
Шофьори
|
|
(110)
|
|
Щирлиц
|
|
(31237)
|
|
Общо
|
|
|
Категории >> Политически (1101)
Подреди по:
дата
оценка
дължина
Страници:
1
2
3
4
>
>|
|
|
Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик - Такиро Сузуки от Япония.
Часът почва и тя казва:
- Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал “свобода или смърт”?
Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
- Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
- Много добре, Сузуки. А кой е казал “Държавата е народът и като такъв никога не може да умре”?
Сузуки става:
- Ейбръхам Линкълн, Вашингтон, 1863 г.
Учителката поглежда другите деца и им казва:
- Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история.
Тих глас от последните чинове:
- Да им го натаковаме на японците!
- Кой каза това? - изкрещява учителката.
Сузуки вдига ръка:
- Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г.
Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
- Да до духаш!
Учителката, извън кожата си:
- Стига вече! Кой беше това?
Сузуки:
- Бил Клинтон на Моника Люински, Белия дом, 1997 г.
Някой друг извиква:
- Сузуки е лайно!
Сузуки веднага отвръща:
- Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява разсилният:
- Да го еба! Никога не съм виждал такъв хаос.
Сузуки е готов:
- Българският премиер към министъра на финансите, за разпределението на бюджетния излишък, София, 2004 г.
|
|
Първи училищен ден в едно средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик - Такиро Сузуки от Япония.
Часът почва и тя казва:
- Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал "свобода или смърт"?
Никой не знае, но Сузуки вдига ръка:
- Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г.
- Много добре, Сузуки. А кой е казал "Държавата е народът и като такъв никога не може да умре"?
Сузуки става:
- Ейбръхам Линкълн, Вашингтон, 1863 г.
Учителката поглежда другите деца и им казва:
- Засрамете се, деца! Сузуки е японец, а знае по-добре от вас американската история.
Тих глас от последните чинове:
- Да им го натаковаме на японците!
- Кой каза това? - изкрещява учителката.
Сузуки вдига ръка:
- Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г.
Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда:
- Да до духаш!
Учителката, извън кожата си:
- Стига вече! Кой беше това?
Сузуки:
- Бил Клинтон на Моника Люински, Белия дом, 1997 г.
Някой друг извиква:
- Сузуки е лайно!
Сузуки веднага отвръща:
- Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г.
Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява разсилният:
- Да го еба! Никога не съм виждал такъв хаос.
Сузуки е готов:
- Българският премиер към министъра на финансите, за разпределението на бюджетния излишък, София, 2004 г.
|
|
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец:
- Здравейте, аз съм за симпозиума. . .
- Вашият пропуск, моля. . .
- Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо. . .
- А, как ще го докажете?
Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб. . .
- Влезте моля. . .
След известно време към вратата приближава друг мъж.
- Аз съм за симпозиума. . .
- Пропуска, моля!
- Забравил съм го, но аз съм българският културен министър. . .
- Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената. . .
- А, кой е Пикасо?
- Влезте моля. . .
|
|
В часа на класния учителката разказва на децата за Европа и Европейския съюз. Става дума и за Шенгенското споразумение и тя пита:
- А най-радостното, деца, е че скоро ние ще отпаднем от "черния списък". Какво ще направите вие тогава?
Всички тъпеят, естествено Иванчо вдига ръка:
- Как какво, веднага си взимам партакешите и изчезвам от тая държава. . .
- Е, хубава работа, Иванчо, къде е патриотизъма, любовта към родината. Я довечера питай родителите си и си помисли и утре пак ще говорим. . .
На другия ден:
- Е, Иванчо, какво измисли?
- Ами, госпожо, татко каза че не съм прав.
- Видя ли, Иванчо, и какво друго ти каза татко ти?
- Ами каза, че като махнат Шенген е по-разумно да се кача на едно дърво. . .
- ?!?
- За да не ме смаже тълпата.
|
|
Решил Господ, да слезе на земята и да прави добрини. Върви той по улицата, гледа мъж, който плаче горчиво.
- Защо плачеш, сине мой?
- Инвалид съм аз, не мога да ходя.
Погалил му Господ краката, станал човекът и тръгнал по света да възхвалява силата на бога. . . Продължил напред Господ, гледа жена седи на тротоара и ридае.
- Защо плачеш, дъще моя?
- Защото съм сляпа по рождение!
Погалил я Господ по лицето, тя прогледнала и тръгнала по света да възхвалява силата божия. . .
Продължава напред Господ, гледа малко момченце, което плаче.
- Защо плачеш, момченце?
- Защото съм нещастен. Така се е случило, че съм се родил и живея в България. . .
И седнал Господ и заридал заедно с него. . .
|
|
Категория:
Политически
изпратен от
admin
на
10.09.2012
Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание.
Брежнев:
- Всички германци да умрат!
Господ:
- Ами, добре.
Кол:
- Всички руси да умрат!
Господ:
- Ммм, щом казваш. . . А ти, господин Гомулка?
Гомулка:
- За мен едно кафе.
|
|
ШУМ СЕ ВДИГА
Шум се вдига на Славейков,
Лъскат CD MP3.
Софтуери се продават,
МВР не ги гълчи.
Пълно е със разни филми,
далавера се върти,
всичко там е незаконно,
а пък НСБОП мълчи.
Но вина за всичко има,
този който СтаниШеф,
некадърник и половина,
гледа само своя кеф.
В тази скапана държава,
няма нито ден покой,
Мафиотин управлява,
Серго се нарича той.
|
|
Министър Велчев се готви да заминава на почивка на море. Изпратил един от секретарите да му резервира места. Пристига секретарят и изкарва шефа на хотела на плажа.
- Т`ва к`во е?
- Как какво, жълт пясък!??!
- Министерот не обича жълт пясък. Да се изрине целия и да се насипе бял пясък!
- Ама. . .
- Няма ама! (Вади куфарче с пари и плаща).
На следващият ден целият плаж е посипан с бял пясък.
- Т`ва к`во е?
- Как какво е!? Морето е.
- К`во море, бе? А виж, к`во е мръсно. До утре да се прочисти, камъните по дъното да се съберат, на всеки 30 секунди да има вълна висока максимум 55 сантиметра!
- Ама. . .
- Няма ама (вади куфара и плаща).
След два дни всичко е както трябва.
- Т`ва к`во е?
- Ами чайки.
- Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само две, които да се шматкат по плажа но в никакъв случай да не излитат!
- Ама. . .
- Абе няма ама (пак плаща). . .
След една седмица пристига министърът. Разходил се по белия пясък, погледал двете чайки, седнал в шезлонга, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал на секретаря:
- А, кажи сега, Петров. Можеш ли тая красота да я купиш с пари?!
|
|
По времето на комунизма агитатор обяснява:
- Другари, партийната политика днес е: две плюс две е равно на шест!
Скача един дисидент и вика:
- Не, две и две винаги е било и ще бъде четири.
Пращат го на лагер. Идва "демокрацията". Същия агитатор вече е демократ и говори на митинг:
- Господа, днес демократичното правителство обяви: две и две е пет.
Скача същия дисидент (брадясал, изнемощял) и пак вика:
- Не, две и две винаги е било и ще бъде четири.
Агитатора го дръпва настрани и му казва:
- Недейте така бе, господине. По-добре ли беше вчера когато две и две беше шест?
|
|
Един хванал златната рибка. Тя веднага му казва:
- Виж к'во, номера с трите желания го знам. Имаш само едно. Казвай бързо и ме пускай, че отивам на купон.
Човекът бил българин-патриот. Помислил, па казал:
- Повечето българи все за Америка бълнуват. Я направи един мост с по три платна в двете посоки от София до Ню Йорк, който иска да се качи на ладата и да ходи.
Рибката вика:
- Дай нещо по-просто бре. Как ще го изчислявам тоя кривия мост.
Човекът вика:
- Имам да вземам пари от Кремиковци. Помогни там.
Рибката помислила, помислила и казала:
- Колко платна в двете посоки трябваше да бъдат?
|
|
Подреди по:
дата
оценка
дължина
Страници:
1
2
3
4
>
>|
|
|
търси
|
|
- Скъпо ли ви струваше, да плащате уроците по пиано на дъщеря си?
- Напротив. Те ми помогнаха да купя съседната къща на половин цена.
|
|
За да създадете лична
колекция с любими
вицове трябва да сте
регистриран потребител.
регистрация
|
|
изпрати
Ще се радваме да ни
изпратите виц и всички
посетители да могат да
се посмеят :)
изпрати
|
|
|
Всички права запазени.